Пристигам в Добринище по тъмно. Отбих от магистрала "Струма" през прохода Предела, подминах Разлог и се озовах в малкото градче. Оказа се на точно час и половина от София.
Добринище се намира в средата на обширна котловина, обгърната от три български планини – Родопите, Рила и Пирин, с надморско равнище около 850 метра. В близост до него е един от най-известните ски курорти на България – Банско.
Избрах Добринище заради спокойствието и прочутите му минерални извори, и заради това, че от него започват много туристически ски маршрути в Пирин.
Вече съм тук. Видяла умората ми, управителката на хотела, в който се настанявам, ми казва съзаклятнически, докато ми подава ключа от стаята: "СПА центърът работи до 21:00 ч. Всички услуги при нас са с естествена минерална вода." Поглеждам я с леко недоверие, защото хотелът е в самия център на градчето, разположен в разкошен парк. Но на следващия ден ще разбера, че повечето хотели тук използват естествена минерална вода, която идва от 17 извора.
Отправям се директно към хидромасажната зала с джакузи и недоверието ми към думите на управителката изчезва. Водата е мека, естествено топла – около 34-35 градуса, без мирис и с лечебен ефект върху ставите и ревматизма – точно каквото ми е нужно, за да се отпусна след пътуването.
След като успявам да се почина, е време да опитам и местната кухня. Ресторантът е с битов автентичен интериор – каменни стени, измазани с бял хоросан, дебели греди на тавана, отворена камина в дъното и пожълтели снимки по стените на страховити войводи.
Поръчвам си лозова ракия и за салата катък – цедено овче мляко, разбъркано с печени чушки и поръсено с орехи. Сервитьорът ми препоръчва за предястие местния традиционен колбас бански старец – кълцано месо със сланина, подправено с червен пипер, кимион, копър и мащерка, оваляно в пепел и сушено два месеца.
За основно ястие се колебая между телешки джолан, приготвен бавно в глинен съд, и капама – ястие от три вида меса (свинско, телешко и пилешко) с кисело зеле, ориз, лук, суджук и кървавица, печено часове наред във фурна. Вкусът на капамата е невероятен – смесицата от сосовете на месата, съчетани с лекия кисел привкус на зелето, допълнена с аромата на ким и черен пипер.
Градусът в механата се покачва от появилия се оркестър, а между масите се извива бавно хоро от компания, която има повод за празнуване.